Естественото съзнание

Терминът естествено съзнание не се среща за пръв път у Хусерл, а у Хегел. Естественото съзнание е предрефлективното съзнание, което не знае себе си, а знае единствено своя предмет в неговата непосредственост. Това означава, че то взима своя предмет като нещо изначално дадено, докато неговият предмет е всъщност нещо опосредствано, достигнато - нежели начало, а резултат.
Съобразно това естественото съзнание не знае и не помни нито своята история, нито историята на своя предмет. То не знае самото себе си като достижение, а се знае като необходимост. Това е така, защото естественото съзнание не може да обходи себе си (не може да се рефлектира) и поради това се натрапва себе си и на другите възможни съзнания като не-обходимо.