18 октомври 2010

Бихевиоризъм и "самоусъвършенстване"!?!


Бихевиоризмът представлява най-трайното и устойчиво направление в психологията в Съединените щати и това е така, въпреки че самото то е претърпяло множество преображения и реинкарнации. То е било доведено до тях от собствения му експликативен дефицит, т.е. от минимализма и ограничеността, заложени още в изходните му предпоставки.
Казано накратко бихевиоризмът издига като първо и основно методологическо изискване към психологическите изследвания (с цел постигането на техен научен статус) следното: те да бъдат ограничени до сферата на фактическото, външно наблюдаемо, подлежащо на регистриране, животинско или човешко поведение. В този смисъл основна тема на изследванията на бихевиоризма се превръща обусловеността на поведенческата промяна у дадено живо същество от промяната в средата, последната разбирана опростенчески като комплекс от дразнители. Научен образец за едно такова „психологическо” изследване могат да бъдат и са били именно експериментите на Павлов при изследване условните рефлекси у животните. Зависимостта на бихевиоризма от руската физиология от началото на 20-ти век е нещо повече от факт, то е симптом.

Може да се обобщи, че съгласно бихевиоризма човешката психика се свежда до комплекс от статистически измерими поведенчески реакции при определени дадени условия (външна среда). Извън въпросния комплекс не остава нищо друго, което да би могло да се нарече „душа”, или поне нищо такова, което да е от научен интерес. Консеквенциите от този научен редукционизъм обаче до такава степен са се сраснали с „душевността” на обикновения американец, че за него с поведението (behavior) се изчерпва същността на нечий (в това число и на моя собствен) душевен живот. Ето защо за американеца е достатъчно да се усмихваш (външно регистрируемо) - за да се чувстваш усмихнат, достатъчно е да пищиш от радост (външно установимо) - за да си радостен, достатъчно е да се държиш авторитетно (съгласно няколко на брой установими критерия), за да си авторитетен, достатъчно е шумно да превъзнасяш (подлежи на регистриране) - за да си ентусиазиран, достатъчно е да се държиш самоуверено - за да си уверен в собствените си сили, достатъчно е да говориш патетично - за да изпитваш патос.

Сещате ли се за нещо познато? В какво се състои същината на всички онези блудкави книжлета за т.нар. „самоусъвършенстване”? Ами тя се състои в това, че е достатъчно да се научим посредством серия от досадни повторения да се държим по определен начин (било то като „богове”, като „печеливши бизнесмени”, като „сексапилни съпруги” или като „добри родители”) - за да се превърнем в такива. Т.е. за редовия американец, бихевиорист по рождение, овладяването на определен тип поведение (behavior) ни дава не само статуса на съответните на поведението субекти, но дори и самосъзнанието ни (!!!) като такива. Това е „самосъзнание” напълно лишено от всякаква самоосъзнатост.

***
За бихевиоризма като психология на конформизма и за влиянието му върху Холивуд виж тук.