Мисленето притежава рефлексивен (аперцептивен) характер. Аз не бих могъл да мисля нещо, без да осъзнавам, че го правя. Т.е. мисленето е постоянно придружено от самосъзнание или дори то е самото това самосъзнание, което може да се срещне във всяко емпирично съзнание. Самосъзнанието има функцията да обединява множество съзнания за различни обекти (аспекти) в съзнанието на един и същи субект (Аз), чрез което прави възможно формата на познанието изобщо. Това единство на самосъзнанието (мисленето) е фиксирано именно в положението „Аз мисля”*, доколкото каквито и да са обектите на това „мисля”, те всичките са отнесени към едно и също Аз. В противен случай, както Кант остроумно се изразява, „бих имал толкова пъстри и различни Аз, колкото са представите, които съзнавам”.
_______________
* Cogito'то на Декарт, аперцепцията на Кант.
