За съвременния човек и костенурката

Съвременният тип човек живее с усещането, че винаги изпуска нещо, т.е. че изостава и че поради това постоянно има какво да наваксва. Да наваксва в "активния" си начин на "живот", в покупателна си способност, в професионалния си статус, в имиджа си пред околните.
Наваксването обаче в днешно време е досущ като феномена от парадокса на Зенон от Елея за Ахил и костенурката. Ахил с каквато и скорост да тича, ще пристига все на място, което костенурката малко преди това вече е напуснала.

Наваксването е всъщност психологическият симптом за загубата на смисъл в настоящето и за търсенето на смисъл в едно постоянно отложено бъдеще.