Ако онази криза в политически и дългосрочен план да не е била толкова страшна (макар често да е била твърде ужасяваща в личен) - свръхпроизводството бързо е било впрегнато в национални строежи и във военната индустрия, то е много вероятно настоящата криза да се окаже далеч по-трайна и да доведе до непредвидими последици. Защото настоящата криза бележи още една стъпка в процеса на еманципацията на парите – парите се освобождават все повече от своята функция да бъдат знаци, обозначаващи блага. Те се превръщат в самостойна реалност, движена от иманентни закони, които дори не са вече тези на пазара*.
Показателно е, че хората вече не използват онова старомодно и леко снизходително наименование на парите – „финикийски знаци”. Никой на ниво естествено съзнание вече не е в състояние да си представи, че тази автономна реалност, която днес управлява механизма на цялото човешко обще-житие, някога е наченала своето съществуване като знак за нещо различно от себе си.
Казано радикално, освобождаването на парите от тяхната функция на знаци има едно следствие - те стават единствената "реалност" или което е същото - те са същински нереалното, върху което почиват (в двойния смисъл на думата**) всички "човешки" реалности.
__________
* Пазарът е място за размяна, а да бъдат разменно средство е само една от функциите на парите. Класически погледнато, парите имат три функции. 1. Средство за размяна – получаваш дадена стока или услуга, а в замяна даваш пари, които отново могат да бъдат обменени от новия им собственик срещу стока или услуга. 2. Унифицираща единица – в парите може да се преизчисли всичко, което даден човек има и е в състояние да предложи на другите – труд, умения, квалифицирани услуги, движима и недвижима собственост, дори авторитет. 3. Средство за натрупване на стойност – чрез парите може да се натрупва отчуждена стойност, която чрез тяхната знаковост се явява по-трайна от благата, продуктите или дори личностите, които са ги произвели.
** "Почивам" - 1/ основавам се, 2/умирам
