Любовната игра и осезанието на смъртта

Сетивото на осезанието е най-частното и най-интимното сетиво. В него нашето тяло се капсулира в самото себе си наедно със своя обект. Докосвайки нещо с ръка, в допира аз усещам същевременно и ръката си. Опирайки се на нещо, в опората аз същевременно усещам и тялото си, неговата стойка, положение. Това поглъщане на обекта от тялото е видно особено ясно, когато самото тяло е в състояние на силна дразнимост. Например при гъделичкането със свраче перо сетивно не ни се дават никакви качества на самия обект, при него нашето тяло е захвърлено в интензивността на собственото си усещане. Също така при разрязването на плътта с остър предмет ние не възприемаме нищо от качествата на самия предмет, а тялото усеща изключително самото себе си, локализирано в своята болка.

Именно сетивото на осезанието е сетивото на любовната игра. При нея по подобен начин тялото възприема не толкова другото тяло, колкото другото тяло ведно със себе си. Самото усещане на другото тяло се слива със самоусещането на своето. Тук обаче има един нов момент: наред със самоусещането чрез другия, ти осъзнаваш, че и другия се самоусеща чрез тебе. Не само ти едновременно усещаш и си усетен, но ти същевременно се самоусещаш като усетен. По този начин отделеността на самоусещането на двете тела се размива, тяхната капсулация е опровергана. Двете тела наедно с тяхната усетливост се разтварят едно в друго. А разтварянето на теб в другия и на другия в теб е преживяването на архетипа на смъртта. Любовната игра е тъкмо това – в кулминацията на живота да осезаваш непосредствено смъртта.