10 април 2008

Рилке и музиката


Позволявам си да публикувам тук един мой превод на стих на Райнер Мария Рилке, за мен персонификация на музиката (като тема и в качеството си на текст).

Из Сонети към Орфей, сонет 2


Почти момиче тя се появи
из това едничко щастие на песен и на лира,
светлееща през пролетни воали,
положи си постеля в моето ухо.

Заспа във мен. И всичко бе сън неин.
- Дървета, на които се възторгвах
и тези осезаеми далечини, изпълнени ливади,
и всеки захлас мой, засегнал ме извътре.

И тя просъни този свят. О пеещ боже,
как я ти завърши, тъй що да не копнее
да е будна? Виж, тя възкръсна и заспа.

Смъртта й, где е тя? Дали ще преоткриеш тоз мотив
преди да се разсипе песента ти?
Къде потъва тя из мен? – Почти момиче...


Und fast ein Mädchen wars und ging hervor
aus diesem einigen Glück von Sang und Leier
und glänzte klar durch ihre Frühlingsschleier
und machte sich ein Bett in meinem Ohr.

Und schlief in mir. Und alles war ihr Schlaf.
Die Bäume, die ich je bewundert, diese
fühlbare Ferne, die gefühlte Wiese
und jedes Staunen, das mich selbst betraf.

Sie schlief die Welt. Singender Gott, wie hast
du sie vollendet, daß sie nicht begehrte,
erst wach zu sein? Sieh, sie erstand und schlief.

Wo ist ihr Tod? O, wirst du dies Motiv
erfinden noch, eh sich dein Lied verzehrte? -
Wo sinkt sie hin aus mir? ... Ein Mädchen fast ...