Жан-Люк Понти в Пловдив - 8.09.2007
Още една изящна брънка в поредицата от преживявания това лято.
Трябва да си призная, че първото парче от концерта ме стресна - помислих си, че ще бъда емоционално погребан в този саван от електро-фънк звук. По-късно обаче всичко си дойде на мястото - твърд фюжън и много емоции. С кулминацията на вечерта - двете соло-изпълнения на Жан-Люк, в които класика и джаз си подадоха не без сериозност ръка.
Самият Жан-Люк Понти се оказа един много скромен и деликатен човек. Музикант, чиято виртуозност е подчинена на музиката, а не на собственото си експониране. Нещо, което още повече възхищава, предвид, че цигулката е един радикално солов инструмент. Той спокойно остави елемента на шоу в ръцете на момчетата от бенда (също чудесни музиканти), на ритъм-секцията, която бе преимуществено (бас и перкусии) африканска.
Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.