Забелязали ли сте, че Яго от „Отело” на Шекспир, при все че е мъж, притежава изключително женски черти на характера? В някои отношения дори жена му Емилия (особено в края на драмата) се явява повече мъж от него. Подобни хермафродити* като Яго - с тяло на мъж и психика на жена - са в състояние да докарат някои жени, предразположени към лесбийство, до любовни изстъпления. При това въпросните жени ще продължават да си мислят, че са изключително хетеросексуални, тъй като взимат предвид единствено телесните атрибути.
В случай, че се формира съпружеска/дружеска двойка между такъв „мъж” и такава „жена”, те могат да станат алегория на сатанинското. Те ще бъдат изключително безчувствени към децата си (защото с оглед на хомосексуалността, която ги свързва, те ще бъдат дезаинтересовани от детераждането), а в най-добрия случай ще гледат на децата си изключително като инструмент на собствените си цели. Подобни съпружески двойки са описани от Шекспир: на първо място стилизирано в „Тит Андродник” (Сатурнин и Тамора) и на второ далеч по-реално и автентично в „Макбет” (самия Макбет и жена му). Във втория случай сатанинското е представено и обективирано (вещиците), а вътрешно като само аспект на психиката и в този смисъл героите са способни на съвест. Интересно е, че в края на драмата нещата се обръщат (в смисъл че психическия пол надделява над физиологическия): Макбет, първоначално обзет от съмнения, в последствие маниакално се ампутира от съвестта си (свършва като жена), докато жена му постепенно я развива и умира от угризения (свършва като мъж).
______________________________
Хермафродит /мит./– красивият син на Хермес и Афродита, слял се с нимфата Салмакида в еднополово същество.
