който наскоро прехвърли десетте си месеца.
Нека да започнем с един езиков факт, макар че моят съавтор все още не е овладял умението за артикулация на звуците и на знаците изобщо. В българския език думата 'разбирам' е от един и същ корен с думите 'избирам', 'подбирам', 'прибирам'. И при трите въпросни думи става дума за третирането на един първоначален с-бор (или дори с-бир-щина) от неща, от който аз мога да из-бир-ам, под-бир-ам или при-бир-ам отделни негови елементи. За да мога обаче аз да извърша тези действия, аз първоначално трябва да съм раз-брал въпросния сбор на неговите съставности. А раз-бирането всъщност е точно това, да раз-ложиш един първоначален и неопределен куп (един потенциален свят) на стоящите в основата му неща, елементи, стихии. Английската дума за разбирам understand говори именно това. За да разбереш нещо, трябва да стигнеш до стоящото отдолу (under-standing), разлагайки го до съставните му елементи. Всъщност едва чрез това разлагане и разбиране един куп или сбор може да придобие формата на свят.
Малкият ми син Петър прави пред очите ми тъкмо това – той раз-бира наличния му жизнен свят от предмети по всички възможни начини. Отделя всяко отделимо нещо от околните му, разбива, разрежда, разделя. Това е именно първоначалната функция на разбирането – да разреди наличния жизнен свят, така че да направи възможно евентуалното му преподреждане. Всъщност в основата на всяко разбиране стои предпоставката, че светът може да бъде и другояче. Проумяването на възможността светът да бъде друг и различен от наличното е условието за неговото разбиране. И Петър се радва най-вече именно на движимостите в неговия жизнен свят, на регионите, където той може да внесе промяна и да упражни разместване. Разбирането първоначално е разместване. Това може да се удостовери и в друг език различен от българския и английския, а именно в немския. Първоначалният смисъл на немската дума за разбирам, verstehen, е именно раз-мествам, раз-слагам, раз-ставям. Оттам и идва немската дума за разсъдък – Verstand. Петър безспорно е вече в употреба на своя разсъдък.
Ето как 'разбирам' първоначално е означавало противоположното на 'разтребвам'. Разтребването е възможно при предпоставката, че всяко нещо си има своето подобаващо му място в света, с което то е тясно свързано и на което то трябва да бъде върнато, в случай, че го напусне. Разбирането, напротив, изхожда от предпоставката, че няма някаква изначална подредба и нещата могат и трябва да бъдат размествани и съответно изпробвани на ново място или в ново положение. В този смисъл няма нищо чудно, че Петър така ентусиазирано се е заел с разбирането, а разтребването е оставил изцяло на нас.
