Тези дни, в едно от по-затънтените кътчета в Морската градина на Бургас попаднах на скулптура, при която първата и непринудена асоциация бе: "Утробата като ковчег".
В тази посока на мисли, можем да кажем, че ковчегът е много тясно примесен с огрганиката на живота, в целия негов ход, още като се започне от там, че той (ковчегът) е осъразмерен - и пригоден към - тялото.
Смъртта е нещо далеч по-чисто, непримесено и благородно...
