Формулиран така, този класически от схоластическата философия насам въпрос относно приоритета на волята или на интелекта, като че ли предопределя отговора в определена посока. Склонни сме да отговорим: "Разбира се, че избираме онова, което желаем. Какъв по-силен мотив за нашите избори би могъл да има от непосредствеността на желанията?"
Но желанията поради техния волатилен или бихме могли да кажем летлив характер - дори и подсилени от определени склонности - не биха могли да осигурят устойчивостта на една жизнена траектория. Хората, които претендират, че "знаят какво искат", са водени не толкова от емоции или афекти, а от убеждения и обсесии, които демонстрират разсъдъчен характер. Техният "жизнен избор" е като че ли само вторично афектиран от едно неосъзнато упорство и от страха да бъдат неуспешни.
Амбициозните хора впрочем са водени не от разум, а от един инструментален интелект, който поради своята тенденциозност е склонен да изпадне до нивото на най-обсесивните нагласи. Приоритетът на разсъдъчните избори над желанията не е пътят на спасението.
