Интересен е въпросът "размиват" ли се наистина границите между човешкото и нечовешкото в съвременната пост-индустриална и информационна епоха? Идеологиите на трансхуманизма и постхуманизма проявяват склонност както да аргументират, така и да промотират едно подобно размиване.
Нужно е обаче да се отбележи, че самото размиване си има своите ясни граници. Ние все още не сме дали никакви 1. граждански 2. политически и 3. юридически права на животните и машините. Но би било интересно да помислим под какви условия бихме го направили.
За да го направим не е ли нужно да се конституират поне две страни на един възможен диалог - между хората от една страна и не-хората от друга? Изглежда това не е непременно нужно - в някои национални законодателства вече се правят опити да се въведат права на реки, планини, отделни географски области и може би отделни животински видове. В комичен PR акт пък феминизиран робот пък беше обявен за гражданин на Саудитска Арабия.
Може ли обаче в подобни тенденции да се открие нещо ново, съответстващо от своя страна на класическата идея за гражданските права? Не. - Без някаква форма на интерактивен диалог (естествено езиков по своя характер) не е възможно да се конституира някаква симетричност и реципрочност във взаимоотношенията между коренно различни "субекти" (например между хора и местности, между хора и животни, между хора и машини).
