2. Съзнанието е действено, то е определено откъм акт и е проециращо, докато опитът е наред с това пасивен, приемащ, интериоризиращ. Терминът опит подчертава възможната активност и на света, а не само на Аза.
3. Опитът предполага заедно с това една акумулация, процес на натрупване, който в определен смисъл е исторически. Бихме могли да кажем, че нашето взимане-даване със света е резултат и от опита на предишни поколения. Съзнанието за разлика от това е автономно, развиващо се по свои вътрешни принципи, което го прави настроено критично по отношение на културното наследство.
Именно поради това Хайдегер в Битие и време тенденциозно избягва термина съзнание (Bewusstsein), докато с охота използва термина опит (Erfahrung).
