Забелязвам, че и в днешния ден у нас много хора, израснали по време на "плановото стопанство", все още не са надхвърлили тази детска мъдрост. Всъщност те са убедени, че всички капиталистически държави (с изключение на православна Русия и народно-прогресивен Китай) все пак се занимават само с печатане на пари, но накрая се получава така, и че повечето от тези напечатани безполезни хартийки влизат най-вече в джобовете на богатите.
Това е наистина един безумен механизъм - как става така, че богатите безспирно печатат едни и същи хартийки без стойност, че и отгоре на всичко ги пазят само за себе си? Те са по-глупави дори и от някои колониалисти на времето, които са раздавали на туземците с щедра ръка цветни стъклени мъниста, само и само за да спечелят благоволението им.
Защо поне веднъж в годината правителствата не направят един карнавал на парите и да пръскат тези хартийки като конфети по улиците?!? И няма да имаме нужда нито от хляб, нито от зрелища, защото с парите ще можем да си купим и двете. А и ще се повеселим малко с вида на тези подли цветни конфети - как се валят в краката ни! Това, разбира се, едва след като развенчаем една друга измама - тази за вируса.
P.S. Впрочем стойността на парите е една наистина приета на доверие (credit) стойност, но тя наред с това се определя и от търсенето и предлагането. Ако числото на паричните знаци в обръщение значително надхвърля числото на предлаганите блага, то въпросните парични знаци ще са подложени на инфлация (т.е. съгласно етимологията на думата - надуване).
Заедно с това не бива да се забравя, че ние в определен смисъл ежедневно кредитираме с доверие финансовите институции, приемайки парите като подходящ еквивалент на положения от нас труд.
