21 февруари 2016

Заплащане и справедливост


Принципи, въз основа на които може да се преценява справедливостта на нечие заплащане:

1. Принос към общото (обществено) благо
2. Положени в труда усилия
3. Притежаване на квалификация (експертиза)
4. Агрегатният избор на потребителите или консуматорите - принципът на пазара.

Напоследък само последният принцип се счита за естествен и непосредствено валиден.
Нито приносът към общото благо (1), нито положените в труда усилия (2) могат да бъдат успешно изчислени съгласно една неутрална (неценностна) гледна точка. Принципът на квалификацията (3) от своя страна напоследък тенденциозно бива свеждан отново до пазарен, макар че в основата си той не е такъв.

Истината е, че първите три принципа, ако следва да бъдат прилагани, изискват извън-пазарна регулация. И всъщност тъкмо те се намират в отношение с обичайното (човешко) разбиране на справедливост.
Успешността на един продукт собствено е ирелевантна към справедливостта - тя често зависи от случайна конюнктура - стечение на обстоятелствата, мода и т.н. и може да няма никакво отношение към заслугата - била тя лична или групова.

Въпросът в крайна сметка опира до това:  по какъв начин на заслугата (схваната неконсеквенционалистки, т.е. не съгласно последствията) може да бъде представен икономически еквивалент.

17 февруари 2016

"Гносеологическа гнусност" по Набоков


Главният герой на Покана за екзекуция на Набоков - Цинцинат Ц. е обвинен в "най-страшното от престъпленията", поради което е и осъден на смърт - то е "гносеологическа гнусност"  (руски - "гносеологическая гнусность"). Цялата книга може да се разглежда като опит за осветляване на това, какво се крие зад това престъпление в едно фиктивно (атопично) общество, в което се признава за политическа и човешка реалност единствено "поведението" на хората, пък било и то резидиращо изцяло във фалш.

В какво, мисля си, се състои собствено това престъпление? - То е непосредствено да усещаш, че познаваш /gnosco/ и друг смисъл на разликата между вътрешно и външно, независим от онзи, който се заключава в това, че вътрешно е онова, което е в тялото ти, а външно - онова, което е извън него. И да усещаш, че този различен смисъл на думата вътрешно (към който Русо би реферирал с термина сърце), е съществен за това, което те прави теб и същевременно човек (тук под "човек" имам предвид както описателния, така и взискателния смисъл на думата).

Показателно е, че евфемистичният израз за "гносеологическата гнусота" съгласно книгата е "непроницаемость, непрозрачность, препона" (рус.). И наистина - за един политически бихевиоризъм, онова, което принадлежи на сърцето, ordo amoris, би било абсолютна непроницаемост, то просто е санкционирано да не съществува.
За политическия бихевиоризъм например верноподаничеството се изчерпва с верноподаническо поведение (да речем участие в казионните мероприятия с демонстративен плам).

P.S.
Горното съвсем не е опит да се сведе книгата на Набоков до няколко реда, а най-вече да си изясня една изначална интуиция, която книгата събужда в мен.

* с. 205 от българското издание: Владимир Набоков, Покана за екзекуция, Народна култура, С. 1989, превод Пенка Кънева

16 февруари 2016

За коректностите


Бедата на т.нар. "политическата коректност" по отношение на малцинствата (били те религиозни, етнически, или сексуални) съвсем не е в нейната често контрапродуктивност и социална ирелевантност.

Бедата е в това, че тя загърбва една далеч по-ценна коректност, а именно моралната.

Едно малцинство никога не може да бъде лице, а моралните съображения винаги са насочени към лице, и в този смисъл (а и същевременно в най-хубавия смисъл на думата) - са лични.


Някой би могъл да отговори: "Моралът обаче не би могъл да бъде политически и социално промотиран!"
Аз бих отговорил: А не е и нужно. Единственото, което може да се изисква от обществото е да не го затулва с преднамерено продуциран фалш.
 

15 февруари 2016

Интернет и дистопия


Интернет-пространството предоставя поле за за експериментиране със самия себе си, интимно лабораторно място с публичен достъп, в което всеки един чужд чифт ръце са добре дошли да се пробват да променят насоката на експеримента.

Единствената утеха на експериментиращия със себе си е, че резултатите никога не са окончателни.

13 февруари 2016

Плитки дълбини



Ако ежедневието е море, повечето хора са дънни риби, никога не изплуват на повърхността.


12 февруари 2016

Относно възприятието


В представката на немската дума за възприятие, Wahrnehmung, а именно - wahr, звучи същият старогерменски корен както в английския израз (being) aware of - осъзнавам, давам си сметка за. Gewahr на немски има сходен смисъл.
1. Това иде да каже, че аз не мога да възприемам нещо, без да си давам сметка, че го възприемам. Ако възприятието не е придружено от ясно съзнание, то по-скоро отпада в сферата на нетематизираните усещания.

2. Възприятието също така предполага обособен, независим, екстериоризиран обект. "Усещане за болка" е напълно естествен израз, но не е такъв изразът "възприятие за болка". Самата болка не се възприема, тя е непосредствено дадена в усещането, предмет на възприятие би могъл да бъде по-скоро обектът, който я предизвиква.

3. Възприятието предполага откроени (или откроими) признаци или характеристики на възприемания обект. Възприятието би трябвало да е пряко доведимо до концептуализация. Аз би трябвало да мога да идентифицирам под понятие онова, което си давам сметка, че възприемам.

4. Възприятието е предварителната степен пред рефлектиращото наблюдение. В последното, за разлика от самото възприятие, аз мога вече да си задавам въпроси относно признаците на възприеманото и да начена разграничаването между онова, което ми се струва, че е и онова, което [би трябвало] действително [да] е.


11 февруари 2016

Новопоявил се и музика


Понякога ми се струва, че съм новопоявил се възрастен в този свят. Някаква тенденциозна мисъл-нагласа дотолкова е обсебила поведението ми, че сякаш е изтрила целия ми опит на човешко същество, който би трябвало да съм натрупал дотук. Цялата рутина, която би следвало да ми гарантира естествено общуване, като че да е рухнала и ме е оставила на голо, неподговтвен, объркан, глупав в собствените ми очи.
Рефлексия в подобни моменти е невъзможна, само едно чувство за неадекватност, което впоследствие кулминира в самообвинение.

Това изглежда като да е специфичен психически недъг - не мисля, че подобен тип самоситуираност е широко разпространена сред повечето хора.

Музиката може да е единственото спасение в такива случаи - при това едва след като се е отслабила вторичната рефлексия на самообвинението.

Музиката може да пренесе света в нов регистър, в който всички досегашни грижи остават ирелевантни.

10 февруари 2016

За бихевиоризма - с помощ от Витгенщайн и Хайдегер


Самото базисно понятие, от което изхожда един бихевиоризъм, понятието за поведение (behavior) е изначално сбъркано. Защото поведението никога не може да бъде сведено до ответните реакции на един стимул. Да си в поведение означава да си в себе-държане в една изначална ситуираност в света, да си в една само-иманост, която предхожда всяка дразнимост и афицируемост.

Както казва Витгенщайн: "Ако бихевиоризмът беше прав, щеше да е разбираемо да говорим, че една камера възприема". Безсмислено е да говорим, че една камера възприема, защото на нея изначално ѝ липсва само-усещането за една ситуираност в света от първо лице, съответно за нея е невъзможно да фиксира случващото се дори в трето лице.


Още един много хубав цитат от Витгенщайн:
"[Позицията на] бихевиоризма: Изглежда като да съм тъжен - главата ми е толкова оклюмала."
- Няма никакъв смисъл да отчиташ признаците на тъгата си, ако сам не се чувстваш тъжен.

04 февруари 2016

Най-добрата рецензия


Мисля, че всяка донякъде хубава книга заслужава своята най-добра рецензия.

А и струва ми се, най-добрата рецензия на последната ми книга е вече факт:

Ясен Захариев - "Евдемонии" на Христо Стоев