1. Това иде да каже, че аз не мога да възприемам нещо, без да си давам сметка, че го възприемам. Ако възприятието не е придружено от ясно съзнание, то по-скоро отпада в сферата на нетематизираните усещания.
2. Възприятието също така предполага обособен, независим, екстериоризиран обект. "Усещане за болка" е напълно естествен израз, но не е такъв изразът "възприятие за болка". Самата болка не се възприема, тя е непосредствено дадена в усещането, предмет на възприятие би могъл да бъде по-скоро обектът, който я предизвиква.
3. Възприятието предполага откроени (или откроими) признаци или характеристики на възприемания обект. Възприятието би трябвало да е пряко доведимо до концептуализация. Аз би трябвало да мога да идентифицирам под понятие онова, което си давам сметка, че възприемам.
4. Възприятието е предварителната степен пред рефлектиращото наблюдение. В последното, за разлика от самото възприятие, аз мога вече да си задавам въпроси относно признаците на възприеманото и да начена разграничаването между онова, което ми се струва, че е и онова, което [би трябвало] действително [да] е.