11 февруари 2016

Новопоявил се и музика


Понякога ми се струва, че съм новопоявил се възрастен в този свят. Някаква тенденциозна мисъл-нагласа дотолкова е обсебила поведението ми, че сякаш е изтрила целия ми опит на човешко същество, който би трябвало да съм натрупал дотук. Цялата рутина, която би следвало да ми гарантира естествено общуване, като че да е рухнала и ме е оставила на голо, неподговтвен, объркан, глупав в собствените ми очи.
Рефлексия в подобни моменти е невъзможна, само едно чувство за неадекватност, което впоследствие кулминира в самообвинение.

Това изглежда като да е специфичен психически недъг - не мисля, че подобен тип самоситуираност е широко разпространена сред повечето хора.

Музиката може да е единственото спасение в такива случаи - при това едва след като се е отслабила вторичната рефлексия на самообвинението.

Музиката може да пренесе света в нов регистър, в който всички досегашни грижи остават ирелевантни.