21 февруари 2016

Заплащане и справедливост


Принципи, въз основа на които може да се преценява справедливостта на нечие заплащане:

1. Принос към общото (обществено) благо
2. Положени в труда усилия
3. Притежаване на квалификация (експертиза)
4. Агрегатният избор на потребителите или консуматорите - принципът на пазара.

Напоследък само последният принцип се счита за естествен и непосредствено валиден.
Нито приносът към общото благо (1), нито положените в труда усилия (2) могат да бъдат успешно изчислени съгласно една неутрална (неценностна) гледна точка. Принципът на квалификацията (3) от своя страна напоследък тенденциозно бива свеждан отново до пазарен, макар че в основата си той не е такъв.

Истината е, че първите три принципа, ако следва да бъдат прилагани, изискват извън-пазарна регулация. И всъщност тъкмо те се намират в отношение с обичайното (човешко) разбиране на справедливост.
Успешността на един продукт собствено е ирелевантна към справедливостта - тя често зависи от случайна конюнктура - стечение на обстоятелствата, мода и т.н. и може да няма никакво отношение към заслугата - била тя лична или групова.

Въпросът в крайна сметка опира до това:  по какъв начин на заслугата (схваната неконсеквенционалистки, т.е. не съгласно последствията) може да бъде представен икономически еквивалент.