Do cats eat bats?
Do bats eat cats?
Lewis Carroll
Lewis Carroll
Алиса е склонна да обръща питането, защото, нека забележим, ако не знаем отговора и на двата въпроса, няма значение как го задаваме.
Всъщност в един въпрос не винаги най-ценното е информацията, която бихме могли да получим като негов отговор. Един въпрос може да под-с-каже твърде много неща, особено ако остане неотговорен. Пораждайки нови въпроси. Например: Какви са условията за смисленост на един отговор? Какво е важно или пък смислено за онзи, който го задава? Следва ли да бъде очакван отговор изобщо? Може ли въпросът да бъде част от игра? А от игра с фатален изход?
Като животът например?
Пояснение от допълнителен характер: И за да отрежа категорично възможността за всякакви дарвинистки асоциации, бързам да уточня: нямам предвид това, че животът би могъл да бъде една селективна игра, в която оцелява по-пригодният. И изобщо не мисля, че индивидуалната човешката драма от първобитни времена до днес се заключава в това: Как да не бъда изяден? По-скоро същинската човешката драма се състои в това: Как да не изям, наред с другото, и собственото си достойнство?
