05 юли 2016

За широтата на хоризонта и вкуса


Отдавна мисля по темата, че интелектуалната широта на хоризонта е гаранция за пълноценен живот. Има тип предметости в света, които могат да бъдат достъпни само за един разсъдъчно непредубеден и натурално необусловен наглед. А всеки специфичен тип предметност би могла да носи със себе си, ако не специфично удоволствие, то поне специфично удовлетворение. Така че колкото е по-ограничен един човек, до толкова по-малко неща в света той има достъп и съответно по-малко по вид удовлетворения би могъл да преживее.

Така че интелектуално тесногръдите хора си затварят a priori достъпа до определен тип предмети, най-вече до онези от естетически или пък чисто интелектуален характер.

И все пак усетливостта на различните типове наглед би могла да се култивира. В противен случай отново много неща от света остават под прага на възприятие. Проблемът обаче е, че култивацията на интелектуалния вкус съвсем не е достатъчна. Нужно е ежедневно обгрижване на вкуса. В противен случай вкусът изпада в хабитуална ригидност.