Но на въпросите със "защо?" се отговаря със "заради това и това" или с "поради това и това". И двата типа подход тук не биха дали перспектива към смислен екзистенциален отговор. Ако кажа: "Тук съм, роден съм и живея заради това и това", това би ме свело до звено или брънка от някакъв по-голям замисъл, което и без друго би загърбило моята индивидуалност. Ако пък понеча да отговоря с "Тук съм, роден съм и живея поради това и това", това би свело моето присъствие на бял свят до резултат от някаква действаща (ефициентна) причина.
Затова и мястото на въпросителната дума по-скоро трябва да остане неопределено: Тук подхождат всички въпроси единствено и само в своята неразличимост един от друг: Защо съм тук?, Кой съм тук?, Как съм тук?, Къде съм тук? или Откъде и накъде съм тук?...
Към неопределеността на ексистенциалния въпрос ме накара да се замисля синът ми Петър. Една вечер той се почувства мисловно неловко да изкаже въпроса Защо съм тук? или Защо съм се родил? и въпреки това чувстваше, че тук се пита за смисъл, чрез което по някакъв начин въпросът Защо? получава някаква, макар и бегла релевантност.
