26 март 2016

За публичните истерии


Терминът истeрия идва от гръцката дума за "утроба" или "матка" - hystera. И наистина истеричният тип нагласа предполага всъщност утробен тип съзнание, което особено в публичен контекст реагира сигнално. Истерията, провокирана често от външен стимул, продължава истерично да настоява на продължението на стимула, като неговото отказване или отслабване имат за резултат единствено интензифицирането на самия пристъп. Истерията, по-нататък, неистово настоява за отклик на собственото емоционално състояние, а тъй като всеки отклик по дефиниция е приеман за недостатъчен, това само задълбочава фрустрацията ѝ.

И така в момента публичното говорене изисква "бежанци", "джихадисти" и "терор" и всяко страховито говорене за "бежанци", "джихадисти" и "терор" в неспособността да донесе удовлетворение, само усилва истеричния пристъп към още и още.

И разбира се, истеричният тип, тъй като е утробен, след отшумяването на симптомите не намира в себе си достатъчно саморефлексия дори да се почувства глупаво.