Човек никога не може да си гарантира какво точно ще запомни от цялото преживяване, възможно е това да е само един на пръв поглед странен и незначителен детайл. Всичко останало обикновено се включва в цялото на една безлична оценка от типа на: "Всичко беше страхотно" или пък "Досада".
Забелязали ли сте как и снимките не могат да ви гарантират същински спомен? Снимката изглежда вече като декларация за някакво минало, трудно би било да я свържете с нещо преживяно. Дори ако се върнете след време към нея, може да се учудите на декорите и на присъствието ви сред тях, сякаш това е нечий чужд образ.
Затова не е ли по-добре човек да остави на непринудеността на асоциацията сама да пренарежда мозайката от нашите спомени?
- Не, по-добре отделете време в тишината на съзнанието целенасочено да си припомните даден преживян момент. Тогава пред взора ви може да се открие цял един нов свят с неподозирани детайли.
