Тоест чрез тялото си е суспендирал собственото си тяло.
Суспендиране, което според Кант е невъзможно по отношение на разума, при това не от гравитационни съображения, а от чисто логически. Съгласно думите на Кант: "няма опасност" някой да е в състояние "чрез разум да докаже, че няма разум".*
Нещо повече, невъзможността на това според Кант е равнозначна на невъзможността да се докаже отсъствието на априорни познания. Вероятно тук Кант се позовава на тъждеството на "разум" и "способност за априорни познания" или просто аналогията между двете невъзможности е чисто външна?
- Кант следва да се откаже тук от първата опция, защото невъзможността с разум да докажеш, че няма разум, е аналитично положение, което е валидно въз основа на чисто формално логически основания, докато самият Кант се интересува от разума като способност за синтетични априорни познания.
__________
* Виж Критика на практическия разум, с.39
