Това, в което интерпретациите на множество наблюдатели се припокриват, сме свикнали да наричаме "обективна реалност".
И въпреки това наличието на наблюдател не води задължително до субективност. Мислим е и абсолютен наблюдател. Нещо повече, в книгите и филмите ние съвсем не се затрудняваме да си представим абсолютен наблюдател, комуто всичко е известно и който повествувава обективно.
Възможността на фикцията е доказателство, че солипсизмът е невъзможен.
Към моето съзнание винаги е при-мислимо и една абсолютно такова, от чиято 'перспектива' аз бих престанал да бъда „Аз” и бих се превърнал просто в "някой".
