Не. Самата възможност за ретроспекция, т.е. за отнасяне към миналото, предполага и възможността за проспекция вътре в това минало. Във всеки момент на миналото също са мислими разклоняващи се пътеки, и това, че вече сме поели по една от тях неотменно би могло да бъде обект на съжаление или на упование.
Бъдеще в миналото е време, без което не бихме могли да се съзнаваме и да живеем.
