За (само)сравнението

Човек е сравняващо себе си с другите животно. Човек трудно би имал съзнание за ценността на собствения си живот, ако я няма инстанцията на другите, с които да се съотнася. По най-естествен начин той е склонен да се сравнява най-вече с близките нему си или с онези, с които счита, че е имал еднакъв старт в живота.

 Всички мотиви за самоубийство (дори за несъзнателното такова) изникват пред въобразената инстанция на другия. На един изцяло асоциален или пък на изцяло оскотял човек никога не би хрумнала идеята за самоубийство, той просто би се задоволил с дадеността на съществуването.

Съществуването става непоносимо, единствено в сравнение.