07 октомври 2011

Системата на ценностите на Рикерт и мястото на интимността


На първо място Рикерт прави разлика между 1. ценност, 2. благо, което е историческо въплъщение на първата, и 3. оценка, която е субективно вземане на отношение въз основа ценността. Последните две са исторически определени (и в този смисъл релативни) за разликата от самата ценност, която е свръхисторична и притежава чиста валидност.

Доколкото всяко отнасяне към ценност се стреми към нейното осъществяване или за-вършване in concreto, Рикерт различава три нива на съ-вършеност:
1. това на безкрайната или незавършима тоталност (тя с оглед въвличането на времето обуславя ценностите на бъдещето)
2. това на завършимата партикуларност (ценности на настоящето) и
3. това на съвършената тоталност (ценности на вечността), което в своето понятие е проблематично.

По натактък Рикерт принципно разграничава 1. отношението към предмет от 2. отношението към лице (личност).

Съгласно горните троично и двоично деления се разграничават шест вида ценности:
1. тази на незавършимата тоталност с оглед на предметността, или това е теоретическата ценност на истината.
2. тази на незавършимата тоталност с оглед на личността, или това е моралната ценност на доброто.
3. тази на съвършената партикулнарост с оглед на предметността, или това е естетическата ценност на красивото.
4. тази на съвършената партикуларност с оглед на личността или това е чисто човешката ценност на интимността.

Накрая са двете религиозни ценности на съвършената тоталност:
5. тази с оглед на предметността - иперсоналната святост и
6. тази с оглед на личността - определената в персонално отношение святост.

Достойнството на една подобна систематизация на ценностите съвсем не е в нейната схематичност, а в това че дава понятиен ориентир за отношенията между традиционните ценности - добро, истина, красота и святост, и че въвлича в тяхната корелация една допълнителна ценност почти нетематизирана преди Русо - тази на интимността.

___________
* Хайнрих Рикерт (1863 - 1936) е един от основните представители на баденското неокантианство. Негов приемник в Университета във Фрайбург е Хусерл, а негов студент и впоследствие хабилитант - Хайдегер, с когото имат активна кореспонденция през периода 1912-33. Теоретичната връзка от Рикерт към Хусерл и Хайдегер е малко изследвана в детайли, при все нейната несъмненост.

Мой превод на Системата на ценностите на Рикерт може да се прочете тук.