Идентификация и идентичност

1. Човек обикновено бързо и лесно се идентифицира в група - това е просто идентификация като част. За да удостовери себе си като част той често се нуждае от един само външен знак или белег за принадлежност, като при това не се изисква някаква особена реципрочност - групата не е лице.

2. Човек обаче бавно и трудно се идентифицира в заедност с някой друг, защото за това винаги се изисква реципрочност, при това такава, която да се яви лична - собствено взаимност. Такава идентификация често остава недовършена именно поради същинския проблем на взаимността - рефлектираната (осъзнатата) взаимност никога не се припокрива с преживяваната.
Тези недовършени идентификации винаги остават травмиращи - хората се опитват да ги репродуцират постоянно (дори и с нови персонажи), опитвайки се да умиротворят миналото в едно постоянно отлагано настояще.

3. Идентификацията е търсене на себе си извън себе си, постоянен опит за преодоляване на идентичността (непосредственото отношение със себе си). Проблемът тук е, че идентичността също е отношение (макар и непосредствено), а не даденост. Така установяването в идентичност не може да стане чрез отказ от идентификации.