2. Суетата е пустош – пустотата на вътрешното за сметка на външното.
3. Суетата е самотност, в която присъствието на другия е инструмент за себелюбуване.
4. Суетата е суета на суетите – тя тавтологично се храни от себе си и загива от себе си.
5. Суетата е панаир – пространство, в което се акумулират само частни присъствия и частни интереси.
6. Суетата е мизерия (нещастие), в която ласкан и ласкател, оплакван и оплаквачки само формално се различават.
7. Суетата е мед, що звънти или кимвал, що звека*.
________________________________________
* Виж Първо послание до Коринтяни, 13:1
