За конфликта мислене и език

Всеки пишещ човек би трябвало да е изпитал това, че в хода на опита му да изрази езиково мислите си, те постепенно започват да се проясняват и прецизират. Това е така, не защото езикът е помощник на мисленето, а точно обратното - защото му е враг. Всеки конкретен езиков изказ изопачава интенцията на мисълта, която е била вложена в него. Именно поради този външен езиков натиск, на който е подложено, мисленето започва да отстоява себе си. Всяка дума и израз се явява за него криво огледало и то се намира призвано да изправи това изкривяване търсейки нови все по-адекватни думи и изрази.
Имено в опита си да минимализира изопачаването, което го е постигнало чрез обстоятелството, че е придобило езикова плът, мисленето детайлизира себе си и добива опит за собствената си безкрайност от определения в противовес на крайния набор от средства на езика.

Самият този процес е, разбира се, безкраен, защото мисленето никога не ще е в състояние да постигне тъждество със себе си в своята словесна плът. Този процес е и единствено възможният за себеразгръщането на мисленето, защото то не притежава друг външен критерий за своето богатство освен нищетата на тялото, в което е извършило своето самоотчуждение.