Дисконтинуалност и фрагментарност на пространството и времето, където отправна точка няма, нито пък правило, което да те води в преминаването от един фрагмент в друг. Всяко пространство-време е капсулирано, затворено в себе си, само-референтно, една подлежаща на опоетизиране и тъкмо поради това безжизнена съвкупност от детайли, в която лирицизма и отегчението са скачени и взаимно-компенсаторни.
Единственото, което е в състояние да навърже тази съвкупност от детайли в редица е проектът на едно само-търсещо се из елементите съзнание, нерешително пристъпващо към едно само-откриване въз основа случаен принцип, позволяващо вселена от множество други възможни подредби.
___________________
"Миналата година в Мариенбад", филм на Ален Рене от 1961, по сценарий и диалози на Ален Роб-Грийе.
