Поразява психологическата дълбочина на финала: омразата в опит да се самооневини е склонна да се вдетини (инфатилизира) и сардонизира.
Почти веднага след четенето гледах и постановката в „Сфумато”. Всъщност всяка постановка е въплъщение на литературния текст, придружено с усета за много тенденция и изопаченост. Този усет обаче не е задължително негативно оцветен. Ако самото литературно произведение е вселена, то театралната поставка е неговият отразен в криво огледало микрокосмос.
Собствено постановката на Маргарита Младенова е чудесна. Стилистична строгост и пестеливост, с умело издържан контраст между крясък и тишина, донякъде в стила на Бертолд Брехт. Без обаче радикално проведен Verfremdungseffekt.
