Фрий-джазът обаче не се чувства обвързан с наличието на музикална тема. Той дори се основава на постоянното разграничение от такава. Ако при все това ясна музикална тема бива допусната да се появи, тя дотолкова контрастира с останалото съдържание, че категорично звучи като вмъкнат чужд цитат, нещо което може често да остави впечатление за скептично или дори иронично отношение към „света” на темите. А понякога и меланхолично. Фрий-джазът се концентрира изключително върху колорита и цвета на звуците в тяхното като че ли самостойно съществуване един от друг. Всеки инструмент звучи затворено, сякаш не се вслушва в останалите. Според първото впечатление фрий-джазът действа агресивно спрямо привичките на конвенционалния вкус.
Чрез почти пълния отказ си от ритмика, мелодична линия и композиционен елемент, фрий-джазът се превръща в минимализъм, беден откъм музикално съдържание. Чисто естетически той не е особено въздействащ. Обаче чрез заобикалянето на музикалната форма, той може да остави впечатление за една непосредствена интимност и екзистенциално заговяране. Може да остави впечатление и за едно много по-сериозно разбиране на феномена на времето, защото той позволява да участват в музиката не само звуците, но и тишината (като самостоятелен феномен).
Заедно с това фрий-джазът е обаче непосредствено предразположен за злоупотреба. Някои „творци” могат да се изкушат да представят всяка случайна поредица от шумове и звуци като музика. Затова добрите фрий-джаз музиканти винаги творят и авангард.
