За агресията (с евристична препратка към Фихте)

Всяка агресия насочена навън е реакция спрямо определена собствена вътрешна слабост. Ето защо агресията в своята същност представлява пасивност, несвобода (reaction, а не action).
Оттук става достъпно и разбирането на Й. Г. Фихте за злото като пасивност, инертност, несвобода и съответно за доброто като действеност, свобода, активност.

Картезианска медитация

-

Защо виртуалното не съществува? - Защото не е придружено от Cogito.
Същото важи и за ежедневието.

-

"Бъденето себе си" така както си е в кавичките

Забелязали ли сте, че вече в голяма част от рекламите редовно натрапваното послание гласи, че ако ползваш предлагания масов продукт най-сетне ще бъдеш себе си. Забележителното в случая е: колкото по-масов, толкова по-себе си.

Тази рекламна стратегия е нещо далеч повече от уловка за глупаци, уви, тя е вече напълно валидна социална констатация. Защото за все повече хора "бъденето себе си" се изчерпва с това да са лишени тъкмо от себе си.

Хип, хип, ура!

За самоотношението (с почит към Киркегор)

Отношението към самия себе си се владее от най-голямата трудност, която сме (или в повечето случаи не сме) в състояние да си представим. Двойствеността, с която може да бъде загатната въпросната трудност е следната: 1/ аз заварвам самия себе си като готова даденост и същевременно 2/ аз сам правя самия себе си такъв, какъвто съм.

Аспектът на (само)ирония тук е следният: често онзи, като който се заварвам, е резултат тъкмо на моите действия или казано другояче: аз правя самия себе си такъв, какъвто най-малко бих искал да си призная, че съм.

Диалектиката на самоотношението е само бегло изложена от Кант чрез двоицата понятия интелигибилен и емпиричен характер, а най-гениалният (и в много отношения неин единствен) изследовател и до днес си остава Сьорен Киркегор (1813 - 1855).

Иглена миниатюра

Ято птици с две-три гърбици прелетя през иглено ухо. Тясно, поиздължено, строго оформено иглено ухо. Не отиваха никъде. Вероятно не се и връщаха.