Отношението към самия себе си се владее от най-голямата трудност, която сме (или в повечето случаи не сме) в състояние да си представим. Двойствеността, с която може да бъде загатната въпросната трудност е следната: 1/ аз заварвам самия себе си като готова даденост и същевременно 2/ аз сам правя самия себе си такъв, какъвто съм.
Аспектът на (само)ирония тук е следният: често онзи, като който се заварвам, е резултат тъкмо на моите действия или казано другояче: аз правя самия себе си такъв, какъвто най-малко бих искал да си призная, че съм.
Диалектиката на самоотношението е само бегло изложена от Кант чрез двоицата понятия интелигибилен и емпиричен характер, а най-гениалният (и в много отношения неин единствен) изследовател и до днес си остава Сьорен Киркегор (1813 - 1855).
