Онези, които на нашите географски ширини и дължини се противопоставят на глобализма и на либерализма, изглежда, че нямат никакъв проблем с третирането на природата като контролируем планетарен ресурс. Те нямат никакъв проблем и с "невидимата ръка" стига тя да не е на пазара, а да е на тяхната клика или на благодетелите им. Съответно те са лишени от всякакви екологични скрупули. Локалното е ценно, не защото е автентично или пък природосъобразно, а защото е полюсът, от който могат да проектират власт.
Онова, за което копнеят родните "антиглобалисти", е просто един тоталитаризъм, която обаче да не е мек, гъвкав и лицемерен. Те искат тоталитаризъм, който да раздава справедливост не чрез комерсиални блага, а през дулото на автомата.
"Антиглобалисти" у нас са най-вече носталгици и бивши комунисти, които ритуално отърсвайки се от "интернационализма" като от левичарско зло, се смятат за оправдани да прегърнат национализма в най-уродливите му и гротескови форми.
