Търпението носи в себе си две относително различни значения. Първо: търпението да търпиш въздействие, респективно болка, несгоди, труд(ности). И на второ място: търпението да търпиш времето, да носиш връз себе си бремето на траенето.
И двете, асоциирани с навика, приемат обичайно позитивно значение. Асоциирани с нагласата обаче, съвсем не. Човек не бива да е предразположен да търпи.
Но във второто значение, дори в контекста на времето, търпеливостта като нагласа носи позитивен заряд. Да си търпелив означава да внимаваш за детайлите, да не избързваш. Една добродетел (Аристотел неслучайно свързва добродетелта с навика) - тъй чужда на нашата епоха.
