Това, което е травматизиращо за разума в перспективата от трето лице, е, че за нея няма значение кой е жив и кой не. От трето лице могат да се установят само принципи: "Нека да са живи възможно повече хора", "Нека да са живи всички", или "Нека да са живи достойните"...
Тези принципи могат да изглеждат и добри, но от трето лице също и отрицанията им могат да изглеждат приемливи. Например някой би могъл да каже: "Че защо трябва да са живи всички!?! На планетата ни няма място за всички!" Ако освободим това изказване от егоизма и тесногръдието му, парадоксално, ще остане в крайна сметка като важащо само това, че няма значение дали някой (кой да е) е жив или мъртъв.
