В понятието на Хана Арент за множественост (plurality) се съдържа идеята, че потенциалността на това човек да бъде себе си се корени в имплицитното присъствие на безчислените актуални и възможни други хора.
Да, присъствието на другите често снема възможността да се оразлича, свеждайки стратегиите на бъденето различен до имитации на някакви други на другите, но самата потенция да бъда себе си (при все нейната идеална нормативност) придобива своята определеност само в хоризонта на другостта.
