Може ли историята за Вавилонската кула да се чете като ключ към жанра на личните биографии?
Ето една посока:
Поради суетност, гордост и свръхамбицията да управлява живота си, човек губи естествения дискурс, който прави нещата смислени. И вместо да разговаря искрено със себе си - той си подава команди на различни неразбираеми езици. Жестикулацията в общението със себе си излиза на преден план.
