Колкото е по-голяма дистанцията ни спрямо някакъв отминал период от личната биография, толкова по-дифузни и разредени стават събитията в него. Хронологията губи своята сила и убедителност и ние сме склонни да я претворяваме в нови връзки и с нова последователност.
Дори действащите лица губят своята жива ситуираност и се превръщат в знаци за персонажи, в хербарии на характери. В състояние сме да създаваме нови констелации от напрежения между тях, които преди не сме съзнавали като възможни.
Може би в това има нещо много ценно - тези понастоящем поизтлели фигури вече не са мощни съсредоточия от проекции, които ни обсебват - ние сме в състояние да ги моделираме и изпробваме в нови ситуации, сякаш вече не са живи хора, които бихме могли да срещнем отново.
