Но кой е коренът на интелектуалността? - Това е екзистенциалната загриженост.
Онзи човек, който е застанал пред бремето на миналото и се пита какъв е смисълът от книгите, които е изчел, вече безвъзвратно я е загубил (загрижеността). Той е вече празен и се носи из въздуха. Най-много злоба и неудовлетвореност да съпътстват неговия полет.
Но сред власинките на пухчето отсъства семето за нов живот.
