Духът, за разлика от сезоните, няма циклична природа. И все пак може да се установи известна аналогия. На
меланхолията отговаря
есента, на
ступора -
зимата, на
еуфорията -
пролетта, а на
негата и
изнемогата -
лятото.
Но лятото притежава и известен критически потенциал - като например лятната буря, извикана в
Presto'то от
Сезоните на Вивалди.