За съзнанието важи същото.
Оттук и тъй устойчивата философска традиция да се отъждествяват мислене и съзнание.
Картезианската традиция.
Двете обаче биха могли да имат съвсем различен тип ущърбности.
Съзнанието би могло да бъде слабо и немощно, докато мисленето - изкривено, както и да бъде застрашавано от фалшификации и имитации.
Самото съзнание обаче не подлежи на имитиране, то е най-непосредствената връзка с личния свят.
