Всъщност нямаше нищо мистично, просто токов удар.
Но това ме накара да се замисля върху евристичната мощ на идеята, че светът, в който се срещаме, всеки миг е пресътворяван отново и отново, в противен случай би рухнал в нищото.
Кой е гарантът на границата между битие и нищо? Опитът ни, познанието ни?
Не.