19 ноември 2016

Миг


Тази вечер, когато се прибирах след свечеряване, светът премигна, за момент потъна в тъмнина и едва не угасна напълно.
Всъщност нямаше нищо мистично, просто токов удар.

Но това ме накара да се замисля върху евристичната мощ на идеята, че светът, в който се срещаме, всеки миг е пресътворяван отново и отново, в противен случай би рухнал в нищото.

Кой е гарантът на границата между битие и нищо? Опитът ни, познанието ни?
Не.