За двата вида навик

Хюм отбелязва в Изследване относно принципите на морала, че докато навикът нивелира резките контрасти в ежедневието, аклиматизира ни към бездните и височините и ни освобождава от излишни страхове, напротив - в сферата на морала той допринася за деликатността на моралното чувство и осигурява придобиването на усет и за "най-фините различия между порок и добродетел".*

Тук обаче изглежда става дума за два различни вида навик - единият, навикът на инертността, осигурява това, че човешкото същество в крайна сметка е способно да се примири към живот и при най-екстремни или дори жалки и деправиращи условия. Другият, навикът на културата или умението, ни прави усетливи и внимателни към различията и контрастите и развива детайлността на действията и познанието ни. Този втори вид навик не е естествен, той се придобива не толкова чрез повторение, колкото чрез обучение и самодисциплина в една подходяща среда.

Струва ми се, че Хюм в качеството си британец е склонен да приема втория вид навик най-вече като общностна и социална даденост, а не толкова като индивидуално постижение, какъвто всъщност той винаги е.

___________

* Hume, Enquiry concerning principles of morals, p.176