30 септември 2013

Диалектиката на роб и господар


Диалектиката на роб и господар е разгърната в известен пасаж на Хегеловата Феноменология на духа. Най-популярният и в известен смисъл банализиран момент от нея се състои в това, че и робът и господарят са взаимно-конститутивни за същността си - не просто и само робът се нуждае от господар, но и господарят отчаяно се нуждае от роба.

Един обаче особено перверзен момент в споменатата корелация на взаимозадоволяване е откроим в съвременната политика - когато господарят (властникът) се самодекларира като робуващ на интересите на роба.

Господството - рекламно-идеологически представено като робуване на обществото. Една претенция, в чието пространство и двете страни трябва да се преструват, че са ангажирани сериозно в играта на взаимно лъже-доверие.

28 септември 2013

Фалшът и изкуството като противоположности


Една от проблемните теми на философията на изкуството и на естетиката винаги е била тази, дали изкуството може да бъде ценено също и като вид познание, или най-малкото като особен вид познавателно отношение към света. Често се е случвало произведения на изкуството да бъдат хвалени, а и уважавани, заради своята „правдивост”, „проникновеност” или дори „истинност”. Погледнато още по-радикално, ориентирайки се по думите на Оскар Уайлд, че не изкуството подражава на живота, а обратно - животът подражава на изкуството, изглежда съвсем резонно да се твърди, че винаги би било по-смислено да се дават примери от произведения на изкуството (да речем примери за литературни персонажи), нежели емпирично събрани примери от реалния живот. И това е така, защото първите (т.е. литературните образци) са далеч по-симптоматични и по-показателни, иначе казано – са образцови в сравнение с тривиалната плоскост на функциониране на житейските примери.

Най-съществената дума обаче що се отнася до познавателната роля на изкуството е думата искреност. Защото искреността е такова качество, което далеч не само неглижира лъжата и измамата (и заблудата като цяло), а е също и такова качество, което бележи една вътрешна автентичност. Дори и най-театралното и маниерното изкуство (стига маниерът да бъде използван като инструмент, а не просто като поза) би могло, най-малкото чрез контраст, да ни въвлича в една фаза на непринуденост и непрестореност спрямо самите себе си.

Преживявайки изкуството, човек често ще да е далеч по-искрен със самия себе си, отколкото би си позволил да бъде в ежедневния живот.
Не случайно същинската противоположност на изкуството е фалшът.

23 септември 2013

Кант vs. машината за щастие


Какво е плашещото или по-скоро отблъскващото в хипотетично-фантастичната идея за 'хапче за щастие' или за 'машина за щастие'? Отблъскващото тук не е просто мисълта за загуба на автентичност, за това, че ще замениш един истинен опит с илюзорен такъв. Отблъсващото е, че ще загубиш свръх-позицията да преценяш и избираш, т.е. ще загубиш трансценденталното съзнание, като онова, което ти дава възможността да сравняваш двата свята, прекрасния илюзорен и истинския. Че ще го загубиш в полза на едно емпирично съзнание, което е лишено от способността да се трансцендира спрямо даденото, лишено от способността да осъзнае, че живее под булото на заблудата. Защото прекрасният илюзорен свят съвсем не би бил толкова прекрасен, ако е изрично даден под индекса на илюзията. В понятието за най-прекрасния възможен свят се включва това, че ако той е симулация, ти не би трябвало да знаеш това.

Ето защо съзнателно самопородените илюзии или по-скоро фантазии са за предпочитане. В тях не си представяш, че си външно, физиологически принуден към фантазията. Представяш си, че си винаги в състояние да си възвърнеш позицията на трансценденталното самосъзнание, което да те постави свръх заблудата.

21 септември 2013

Гностицизмът и теориите на конспирациите


Всички теории на конспирацията и собствено психиката, която ги захранва, произтичат от гностицизма, който е изначалната и универсална теория на конспирацията, според която целият видим свят е сътворен от зъл демиург.

Но какво всъщност е удобното на гностицизма? – Това, че злото е вън от нас. Нам не ни се полага дори и частица от световното зло, то винаги е дело на демиурга, или в крайна сметка на другите, като негови служители. Гностикът и теоретикът на конспирацията са оперирани от всякакво чувство за вина. За тях интериоризацията на злото е безумно самоочерняне. В света има толкова други, че винаги са в повече от нужното ни да обясним световното зло.

Цяло чудо е, че християнството, което проповядва първородния грях, изобщо е възникнало. Колко по-лесно е вината да е в другите!

____
* Произходът на всички дуалистични ереси - павликяни, богомили, катари - може да бъде проследен до гностицизма. Те всички са осенени от съзнанието, че са чужденци в един зъл свят. И че са избраните, най-малкото поради това, че имат знание (gnosis) за положението си.

18 септември 2013

За страстта и афекта


В днешно време вече няма страсти, има само афекти. В афекта, колкото е случайно началото му, толкова е случаен и краят му.

из Маурицио де Агостини, Дневници

14 септември 2013

За "интелектуалната игра"


Какво представлява "интелектуалната игра"?
"Интелектуалната игра" е самопреструвката, че участваш в кръг посветени, иначе собствено само жонгльори с имена и думи.

За да стане ясно по-отблизо, трябва да се види, че „интелектуалната игра” не е нито интелектуална, нито игра. Не е интелектуална, защото не борави с мисли и смисли, а с термини и етикети. В този смисъл тя остава едва на нивото на опаковката на интелекта, ако той изобщо има нужда от опаковка.

На второ място тя не е игра, защото всяка игра има минимум набор от правила и външни условия по отношение на игровата ситуация. В „интелектуалната игра” – такива няма, всичко е наужким, включително и зачитането на някакви външни стандарти.

"Интелектуалната игра" е особено ефектна, ако в нея са ангажирани поне няколко души. Тогава тя заприличва на едно игрово свещенодействие, на един вид интелектуална теургия, при което група от хора се преструват, изпаднали в транс, че комуникират с отвъдни на тях самите, отключени само по силата на маниерния им език, смисли.

В тази логорейна теургия потрисащото е, че всички си дават вид, че са в пълно съзнание за това, какво правят.
За външния наблюдател подобна гледка е просто шокираща, защото той вижда хора на вид сериозни, но иначе дълбокомислено потънали в репродукцията на едно словесно безумие. В случай че той е достатъчно наивен да си помисли, че не тези срещу му страдат от дефицит на свяст и интелект, а самият той се е оказал в такъв дефицит, тогава той ще се намери склонен да започне да им подражава.

_________
* Теургията представлява набор от ритуални практики от времето на късната Античност, обикновено разглеждани като магически по природа, целящи да провокират присъствието на божество, което да се посели в свое изображение или статуя. Теургията е асоциирана с някои направления на късния неоплатонизъм и с херметизма.

06 септември 2013

За търсенето на лъжата


"Тиранията на истината и науката би могла да повиши много цената на лъжата."

Ницше, из Веселата наука, §20

В живота на заблудата цената на лъжата е ниска, защото тя е често срещана и редовно предлагана. Дали единствено липсата на предлагане би повишила цената й? - Не, също и завишеното й търсене.

Завишеното търсене на лъжата би могло да дойде именно от задушаващото наличие на твърде много (впрочем бездуховни) истини. Оттук и бумът в наше време на толкова много суеверия и окултни учения.