14 септември 2013

За "интелектуалната игра"


Какво представлява "интелектуалната игра"?
"Интелектуалната игра" е самопреструвката, че участваш в кръг посветени, иначе собствено само жонгльори с имена и думи.

За да стане ясно по-отблизо, трябва да се види, че „интелектуалната игра” не е нито интелектуална, нито игра. Не е интелектуална, защото не борави с мисли и смисли, а с термини и етикети. В този смисъл тя остава едва на нивото на опаковката на интелекта, ако той изобщо има нужда от опаковка.

На второ място тя не е игра, защото всяка игра има минимум набор от правила и външни условия по отношение на игровата ситуация. В „интелектуалната игра” – такива няма, всичко е наужким, включително и зачитането на някакви външни стандарти.

"Интелектуалната игра" е особено ефектна, ако в нея са ангажирани поне няколко души. Тогава тя заприличва на едно игрово свещенодействие, на един вид интелектуална теургия, при което група от хора се преструват, изпаднали в транс, че комуникират с отвъдни на тях самите, отключени само по силата на маниерния им език, смисли.

В тази логорейна теургия потрисащото е, че всички си дават вид, че са в пълно съзнание за това, какво правят.
За външния наблюдател подобна гледка е просто шокираща, защото той вижда хора на вид сериозни, но иначе дълбокомислено потънали в репродукцията на едно словесно безумие. В случай че той е достатъчно наивен да си помисли, че не тези срещу му страдат от дефицит на свяст и интелект, а самият той се е оказал в такъв дефицит, тогава той ще се намери склонен да започне да им подражава.

_________
* Теургията представлява набор от ритуални практики от времето на късната Античност, обикновено разглеждани като магически по природа, целящи да провокират присъствието на божество, което да се посели в свое изображение или статуя. Теургията е асоциирана с някои направления на късния неоплатонизъм и с херметизма.